Докладът разглежда първоначалните идеи и анализ за модернизация на магистърската програма "Мениджмънт за организационно съвършенство" на УМ, НБУ като пример за подход към модернизацията на магистърска програма в областта на съвременния мениджмънт. Предложено е виждането на авторите за отговора на поставените кардинални въпроси относно развитието на програмата.
Този проблем ще бъде предмет на разработка на екипа от автори през следващите няколко месеца, като повдигнатите в доклада въпроси ще търпят развитие. Предвид на това, приканваме всички, които имат отношение към проблема да изразят своето мнение и предложения. Това ще допринесе съществено за качеството на разработката и на подготовката на кадри за управление чрез тотално качество и организационно съвършенство..
Как да повишим административния капацитет? Добри практики за управление чрез тотално качество в п
Разгледани са пет типични казуса за успешно приложение на методите на управление чрез тотално качество и организационно съвършенство в страни от Европейския съюз. Те, заедно с увода към тях могат да бъдат полезни за запознаване и разбиране на процеса на внедряване на тези управленски концепции в публичната администрация и оценка на ползите, които могат да се постигнат при правилното му съблюдаване.
От: доц. Юрий Алкалай – НБУ; Сдружение “Общество за организационно съвършенство”
Относно: “Организационното съвършенство” - стратегически приоритет в управлението на бизнеса и публичната администрация
Дата: 16.04.2008 г.
Уважаеми лидери,
С настоящето искам да насоча вниманието Ви към една, наложила се в света, но все още непопулярна и недооценена у нас, управленска практика, известна като “Съвършенство в работата” (Business Excellence) или “Организационно съвършенство” (Organizational Excellence).
Организационното съвършенство е системен подход към цялостно управление на организацията, който почива на няколко фундаментални концепции (приложение 1). Той се отличава от другите управленски практики с балансираната си политика към заинтересованите страни *, повишаваща вероятността за дългосрочен успех. При него на преден план излиза качество на управлението, а не управление на качеството.
Организационното съвършенство е продукт на еволюцията на управлението чрез “тотално качество” (TQM). За да стимулира конкурентоспособността, Сенатът на САЩ учреди през 1987 г. наградата “Malcolm Baldridge”, връчвана лично от президента. Тази награда и критериите, заложени в нея, се считат като един от главните фактори за позициониране на американския бизнес в 21 век.
В Европа инициатор е бизнесът. Разработен е европейски модел (приложение 2) и през 1992 г. е учредена европейска награда за “съвършенство”. Този подход е заложен в Лисабонската стратегия на ЕС (2000) решаващ фактор за постигане на конкурентно предимство **.
Моделът се използва в цикъла на стратегическо планиране за цялостна диагностика на организацията чрез самооценка. Той отчита и влиянието на нематериалните активи, особено важни в икономиката на знанията.
За въвеждане на публичната администрация в новата управленска практика и насочването й към стратегическия цикъл на непрекъснато усъвършенстване, ЕС разработи опростена схема за самооценка - Common Assessment Framework (CAF). Тя е част от административната реформа в ЕС и се прилага успешно в държавната администрация, образованието, здравеопазването и др. области на публичния сектор. По данни на ЕС над 1900 организации от публичния сектор прилагат CAF, а над 30 000 организации от бизнеса прилагат модела на EFQM.
Важна роля за популяризиране на съвършенството играят наградите. Национални награди учредиха и в Русия, Австралия, Индия, ЮАР, Китай и дори страни като Египет, Аруба, страните от Латинска Америка и др.
Финансовите и нефинансови ползи от прилагане на този подход в управлението са значителни (приложение 3) и се открояват отчетливо след 3–5 г., т.е. при използването му като стратегически инструмент.
Внедряването на организационно съвършенство изисква промяна в ценностната система, организационната култура и начина на мислене на хората. Вниманието се фокусира върху готовността на човешкия потенциал. Ролята на лидерите е решаваща.
У нас, за разлика от ЕС, където организационното съвършенство е начин на живот, тези концепции са все още непопулярни. Отсъства (в т.ч. всред политици и висши ръководители) необходимото ниво на осведоменост. Сложността на проблемите по прилагането му се подценява. Те се разглеждат като оперативни, а не политически и стратегически и се възлагат на по-ниските нива, което води до неуспех. Организационните структури все още следват архаичния функционално-бюрократичен модел. Корпоративната култура се разминава с ценностите на новия подход и формира неблагоприятна среда за прилагането му.
В приложение 4 са показани резултати от самооценка в една българска община. Те са типични и за много организации от публичния сектор у нас – общини, министерства, болници, училища, университети, полиция, митници, а също и за преобладаващата част от бизнеса. Дистанцията спрямо нивото на организациите от “световна класа” е съществена, а това говори и за конкурентоспособността ни. Приоритетни области за усъвършенстване са: измерване и контрол на нефинансовите резултати; лидерство; политика и стратегия; управление на процесите и знанията, способност за промени; култура, ориентирана към клиента и др.
Организационно съвършенство и политика. Приемайки политиката като целенасочен курс за разрешаване на проблеми от обществен интерес и за избор между конкуриращи се алтернативи в рамките на определени ограничения, подходът към съвършенство може да се разглежда като приоритетна стратегия за постигане на основните цели - конкурентоспособност и високо качество на живот. Практиката показва, че успешната в дългосрочен план управленска политика, не служи на интересите на определена група заинтересовани страни (“лява” или “дясна”). На преден план излиза характерното за този подход умение за поддържане на баланс в удовлетворяване интересите на всека една от тях. Такава политика е успешна, ако е прозрачна, добре комуникирана и осигурява участие на страните в изработването и осъществяването й. Лидерите фокусират усилията си върху формиране на култура, съответстваща на ценностите на организационното съвършенство - доверие, непрекъснато учене и усъвършенстване и т.н.
Предложения (по-подробно в приложение 5):
Организационното съвършенство е управленска парадигма с доказаната ефективност, възприета от ЕС като стратегическа цел. Подценяването й би създало проблеми за ефективността на бизнеса и публичния сектор. За целта предлагам:
Да се инициира формирането на неправителствена структура (фондация, сдружение или друг тип), с участие на организации от бизнеса и публичната администрация, с мисия за създаване на благоприятна среда и подкрепа на национално движение за организационно съвършенство, оглавено от общопризнати лидери.
Тази структура да изработи визия, политика и стратегически план за въвеждане на организационното съвършенство в управленската практика, които да намерят отражение и в националните стратегии и оперативни програми като основен лост за повишаване на конкурентоспособността.
Като база за тази стратегия да послужи Европейския модел за съвършенство (на EFQM), обогатяван там, където е целесъобразно, с елементи от други модели.
Възможна етапност в реализиране на стратегията може да бъде:
I. Повишаване на осведомеността и популяризиране на подхода;
II. Пилотно внедряване в бизнеса и в публичната администрация;
III. Национален конкурс и награда за съвършенство в работата;
IV. Разширяване на приложението;
V. Организационното съвършенство – начин на живот
Подобна амбициозна програма може да се осъществи единствено със съвместните усилия на бизнес, държавна администрация, политически партии и обществени организации при пълна ангажираност на лидерите.
На ваше разположение:
доц. Юрий Алкалай - тел. 8735033; 0888 010402;
.* Заинтересованите страни (клиенти, служители, акционери и обществото като цяло) допринасят за изпълнение на намеренията на организацията, а в замяна желаят да консумират ползите, които тя носи със своята дейност.
.**“ЕС да търси глобално конкурентно предимство на основата на съвършенство”; "Европа да стане място, където бизнес и публична администрация, се стремят заедно към съвършенство в полза на обществото "